Хърватите организират голям бойкот в знак на протест срещу нарастващите цени на храните

В безпрецедентен израз на потребителско недоволство, хърватите в цялата страна бойкотираха супермаркетите, търговските вериги и бензиностанциите на 24 януари 2025 г. Протестът беше отговор на нарастващите цени на храните, които натоварват семейните бюджети до краен предел.

Движение от основата на обществото набира скорост

Бойкотът беше иницииран от Facebook групата "Halo, Inspektore" и подкрепен от Европейския център за потребителско качество (ECIP). Той бързо набра популярност, привличайки одобрения от организации за защита на потребителите, синдикати, политически организации и дори министъра на икономиката на Хърватия.

Цифрите зад покачването на цените

Според Eurostat, цените на храните в Хърватия са се увеличили с 45% от 2020 г. - значително надвишавайки средното ниво на Европейския съюз от 33%. Основни стоки като хляб са поскъпнали с 61%, докато средното увеличение за хляб в ЕС е било 35%. Яйцата, плодовете, месото и зеленчуците също са регистрирали стръмни увеличения, вариращи от 38% до 63% (яйцата са поскъпнали с 63%, плодовете с 40%, месото с 38% и зеленчуците с 44%).

Въздействие на бойкота върху хърватските градове

Бойкотът видимо повлия на потребителската активност в големите градове. В Загреб и Сплит, обикновено натоварените супермаркети бяха необичайно тихи, като само няколко клиенти купуваха основни стоки като хляб. Някои търговски вериги в Сплит съобщиха за едва 20 посетители по време на пиковите часове, а касиерите обработваха значително по-малко транзакции от нормалното. Дубровник също преживя рязък спад в потока на клиенти, като празните магазини и пекарни станаха често срещана гледка.

В Загреб бяха забелязани малко повече пазаруващи в сравнение с другите градове, но много от тях бяха там единствено за един или два основни артикула. Служителите потвърдиха драматичното забавяне, като докладваха, че обемите на транзакциите са пет пъти по-ниски от средните.

Смесени реакции на протеста

Докато бойкотът попадна на заглавията и привлече вниманието към инфлационния проблем в Хърватия, мненията относно неговата ефективност бяха разделени. Милойвој Шпика, президент на Блока на пенсионерите, изрази съмнения относно влиянието на еднодневно събитие, отбелязвайки, че пенсионерите вече са ограничени в способността си да пазаруват към края на месеца поради стегнати бюджети.

“Един ден действие няма да направи голяма разлика,” каза Шпика, подчертавайки ролята на правителството в кризата. Той посочи, че по-високите цени означават увеличени приходи от ДДС за държавата и разкритикува предишните правителствени твърдения, че преходът на Хърватия към еврото ще повлияе само минимално на инфлацията.

Организацията на Шпика предложи по-драстична мярка: бойкот на конкретна търговска верига за един месец, ако цените не бъдат намалени до 1 март. Такова продължително усилие, според него, би било много по-трудно за търговците да игнорират.

Фактори зад по-високите цени в Хърватия

Експерти посочиха няколко причини за покачването на цените в Хърватия, включително логистични предизвикателства, различни данъчни ставки и разходи за дистрибуция. Въпреки това, Шпика подчерта ролята на значителните маржове на печалба на търговците и голямата зависимост на правителството от приходите от ДДС като основни фактори за текущата криза.

Призив за по-широки действия

Бойкотът предизвика национален разговор относно икономическите натоварвания, пред които са изправени хърватските домакинства. Докато непосредственото въздействие на еднодневния протест все още се оценява, едно нещо стана ясно: търпението на обществото свършва. Докато гражданите, търговците и политици се изправят пред предизвикателствата на инфлацията, призивите за дългосрочни стратегии и решителни действия стават все по-силни. Дали бойкотът ще бъде повратна точка остава да се види, но той несъмнено привлече вниманието към въпрос, който изисква решение.

Източник: https://www.croatiaweek.com/photos-croatians-boycott-shops-in-big-numbers-over-food-prices/