Невалидното бъдеще на храната
Глобален доклад за храните от ФАО и ОИСР разкрива, че глобалната консумация на храни на животинска основа ще нараства, но неравномерният достъп и екологичните проблеми разкриват по-дълбоки глобални неравновесия.
Десетилетие на растеж с неравномерни печалби
Глобалният апетит за месо, млечни продукти и риба бързо нараства — особено в развиващите се нации. Според нов съвместен доклад на Продоволствената и земеделска организация на ООН (FAO) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), се очаква търсенето на храни от животински произход да нарасне значително до 2034 г., движено от нарастващите доходи и урбанизацията в страните с средни доходи.
Този прогнозен растеж не се отнася само до количеството. Той отразява променящите се хранителни модели и желанието за разнообразни хранения, богати на протеини, сред разширяващата се средна класа в света. Но докато много населени места се насочват към по-хранителни диети, пътят към напредъка далеч не е равномерен.
Печалби за храненето — но не за всички
До 2034 г. средното глобално потребление на храни от животински произход — включително месо, млечни продукти и яйца — се очаква да нарасне с 6%. В страните с ниски средни доходи, това увеличение скача на 24%, отразявайки трансформационните ефекти на икономическото развитие и урбанизацията. Хората в тези страни получават по-добър достъп до хранителни, богати на протеини храни, промяна, която може да помогне за намаляване на глада и подобряване на общото здраве.
Въпреки това, в страните с ниски доходи, нивата на потребление ще останат упорито ниски — само 143 килокалории на човек на ден, по-малко от половината от това, което се счита за необходимо за здравословна диета. Тези цифри сочат към постоянни неравенства в достъпа до качествени храни, дори когато глобалното производство нараства.
Генералният директор на FAO, Ку Дунгю, подчерта, че докато тези тенденции са обнадеждаващи в някои региони, много повече трябва да бъде направено, за да се гарантира, че и най-бедните общности в света също получават ползи от подобреното хранене.
Повече производство, повече натиск
За да отговори на нарастващото търсене, се прогнозира, че селскостопанското производство ще нарасне с 14% през следващото десетилетие. Производството на месо, млечни продукти и яйца само по себе си се очаква да нарасне с 17%, докато броят на добитъка ще се увеличи с 7%. Този растеж ще бъде предизвикан главно от увеличаване на производителността, особено в нововъзникващите икономики.
Въпреки това, увеличеното производство носи и екологични последици. Прогнозира се, че прякото емисии на парникови газове от селското стопанство ще нараснат с 6% до 2034 г. Докато технологичните подобрения ще направят земеделието по-ефективно — с по-малко емисии на единица храна — общата тежест на емисиите все пак ще нараства, освен ако не бъдат предприети допълнителни мерки.
Пъзелът на производителността
Някои от предизвикателствата са регионални. Например, говедовъдството в Субсахарска Африка ще нарасне с 15%, но производителността остава значително под нивото в Северна Америка. Междувременно, страните с високи доходи може да наблюдават намаление на потреблението на мазнини и подсладители на човек поради здравни политики и променящи се потребителски предпочитания.
Глобално, добивите на зърнени култури ще нараснат скромно — около 0,9% годишно — докато площта, използвана за отглеждане на зърнени култури, ще се увеличи само с 0,14% годишно, наполовина от темпа, наблюдаван през последното десетилетие. До 2034 г. 40% от зърнените култури ще бъдат използвани директно за храна, 33% за храна за животни, а останалата част за биогориво и индустриални нужди.
Към балансирано бъдеще
Въпреки предизвикателствата, докладът очертава обещаваща картина. Ако страните инвестират в устойчиви практики — като прецизно земеделие, по-добра храна за животни и технологии за намаляване на емисиите — е възможно както да се подобри глобалното хранене, така и да се намалят емисиите с до 7% под нивата от днешния ден до 2034 г.
Постигането на този „печеливш-печеливш“ резултат ще изисква координирани усилия от правителства, индустрии и международни институции. Политиките трябва да бъдат проектирани не само за увеличаване на производството, но и за осигуряване на споделен и устойчив напредък.
Търговията като спасителна линия
Докладът също подчертава критичната роля на глобалната търговия. До 2034 г. 22% от всички хранителни калории, консумирани по света, ще са преминали международни граници. Това прави справедливата, основана на правила търговия от съществено значение за глобалната продоволствена сигурност — особено за страните, които разчитат на внос, за да задоволят своите хранителни нужди.
„Търговията помага за балансиране на излишъците и дефицитите, стабилизира цените и подобрява достъпа както до хранене, така и до устойчиви хранителни системи“, заключава докладът.
Какво следва
Селскостопанският поглед 2025–2034 предоставя повече от просто числа — той носи ясното послание: глобалните хранителни системи се развиват бързо, но техните ползи все още не достигат до всички. Преодоляването на разликата между нарастващото производство и справедливия достъп, докато се контролира емисиите, е следващата граница за глобалното земеделие.
Изборите, направени днес — в технологии, политики и търговия — ще оформят хранителните и климатичните резултати на утрешния ден.